Българската православна църква почита на днешния ден паметта на благочестивата християнка София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов. Те живели по времето на римския император Адриан (117-1368 г.) и по негова заповед загинали в мъчения през 126 г. заради Христовата вяра.
Името на София означава „мъдрост“. Тя водела благоразумен живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела. На това посветила и целия си живот – да възпита по достоен начин дъщерите си в най-главните християнски добродетели, по имената на които се наричали.
По времето, когато София, Вяра, Надежда и Любов живеели в Рим, властите подлагали на гонения и жестокост вярващите в Христа. Майката и дъщерите не криели своята вяра и я изповядвали открито. С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим.
Слухът за него достигнал до управителя на областта, Антиох. Той разговарял с майката и дъщерите и разбрал, че изповядват християнската вяра. Веднага съобщил това на тогавашния император Адриан, който издал заповед майката и дъщерите незабавно да бъдат отведени опри него. Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, а Любов – на 9 години.
По пътя към двореца София и дъщерите ѝ отправили гореща молба към Христос да им даде сили да не се страхуват от очакващите ги мъки и гибел. И наистина – когато те застанали пред императора, всички били изненадани от спокойствието им.
Император Адриан привикал сестрите една след друга и ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Момичетата обаче упорито отказвали. Императорът се ядосал и наредил да бъдат подложени на мъчения, но това не сломило вярата им в Христа.
Императорът предал телата на сестрите на майка им и тя ги погребала с почести на хълм извън града. София останала на гроба и след три дни на молитви, починала с вярата, че отива при дъщерите си.
Християнската църква почита София като мъченица, защото в сърцето си тя изживяла мъченията, които изтърпели трите ѝ момичета. Вяра, Надежда и Любов са обявени за покровителки на децата, защото и те самите са пострадали в името на Христа като деца.