Българската носия – символ на родното и непреходното
Студио „Евро фолк“ завърши обзорния филм за фолклорния фестивал „Евро фолк – Черно море“ 2015. Фестивалът се състоя от 16-21 юни в българския морски курорт Китен. Филмът пресъздава атмосферата на фестивала и представя победителите в конкурсната програма. От днес филмът може да бъде видян в YouTube.
Абсолютен победител на фестивала стана Ансамбъл „Изворче“ от Крумовград, с ръководител Росица Дибекова, който съвсем заслужено спечели Голямата награда Гран при златен „Орфей“. Тяхното представяне, както и на останалите певчески и танцови колективи, бе пряко излъчвано по световната интернет телевизия Евро фолк.
Наред с възхищението, което предизвикаха у публика народните ни изпълнители с неповторимата мелодичност, хармония и неравноделни тактове на песните и танците, не по-малко впечатление направиха народните костюми.
Ръчно тъкани, ушити и везани още от нашите баби и прабаби, те са живо доказателство за непреходния български дух и запазване на традициите в най-чистата им форма. Публиката имаше привилегията да се наслади на уникално по рода си фолклорно модно ревю. На него самодейци “разходиха“ по сцената уникални автентични народни костюми от края на XIX и началото на XX век.
Повече за спецификата на своите костюми и приемствеността на родното фолклорно богатство разказаха победителите от Ансамбъл „Изворче“. Съставът е сборен с участници от различни села в Община Крумовград. Има елементи в носиите, които са заимствани, но има и такива, които са характерни за дадено село.
„Освен песните, които са пели нашите баби и дядовци, майки и бащи и които предаваме с много голяма любов на по-младите, не сме спрели да се грижим за тях и приготвяме и носии, които да показват по-нататък. Носиите ни са автентични и децата проявяват интерес към тях.“, разказват самодейците.
Кюстюмът, характерен за източните Родопи, е тип шаячен. Чорапите носят елементи на различните села – Девесилите, Егрек, Черничево, Аврен. За Юруците, Аврен и Черничево са характерни тъмните престилки, червените са от Егрек, малък Девесил, Лимец и др.
Втората част от носията е сукманът, който местните наричат аладжа. От двете страни има цепки. Престилката е червена, с много хубав колан (ресни), които са зашити. В някои от селата горната дреха се нарича салтамарка. В Егрек се нарича кюстия.
Най-интересното в женската празнична носия е булченското купило. С него са се обличали само булките. Изработено е специално от шаяк, сърма и злато. Любопитна подробност е, че не всеки е притежавал такава носия, но тази жена, която я е имала, се е грижела много внимателно за нея и я съхранявала в специална бохча, защото я е предоставяла и на други жени в този тържествен момент да бъдат облечени с тази красива салтамарка. Ако в селото е имало 2-3 такива костюма, всички булки са се обличали с тях, за да бъдат красиви.
„Много интересен елемент от женската източно-родопска носия са пафтите. Те са много старинни, пазят се много внимателно от прабаби и се предават от поколение на поколение. Дори не всички имаме такива пафти.“, обясняват увлекателно самодейците от „Изворче“.
Слагането на кърпи на кръста е по-късен елемент, добавен към народния костюм. Но те са се носели само от момичета, за да са по-нагиздени и накичени. Някои са слагали и по 3-4. Омъжените жени не са слагали допълнителни украси, така характерни като аксесоари към носиите от този край. Официалната кърпа за глава е бяла, винаги обточена по края с дантела. В ежедневната носия това не е задължителен елемент – гиздела се е само тази, която е имала възможност.
„Мънистата са купувани от Одрин, от Димотика, от Кумочини. Нашите са го наричали гюмюрджина. Дедите и прадедите ни, които са ходели там да търгуват, винаги са носели от там нещичко и за булките, да бъдат красиви и обичани и в Родопите. Ние по цели нощи не спим, за да сме красиви и обичани.", с гордост разказват жените.
Следващият елемент от народната носия в някои от селата го наричат тура, на други места – фес. Това е аксесоар, който се слага върху главата предимно на празници, на сватби, където жената наистина трябва да подчертае своята красота. Различните села са ги правели различно. Например тура-та от Черничево е малко по-нисичка, по-закръглена. В селата Егрек, Лимец, Малък Девесил са малко по-повдигнати нагоре и са включени повече елементи, които да се покажат на нея.
Много интересни са ризите от селата Малък и Голям Девесил - те са бели с много различни кенари. Ризите на жените от Черничево и Юруците нямат такива кенари.
В малко по-южните села от Черничево – селата Горно и Долно Юруци, имат също многo красиви носии. Имат подбрадник, герданче. Раето е малко по-друго на ризите, а и на самия сукман (шаячно аладже).
Мъжката автентична носия от източно-родопския край включва: семпла бяла риза, чийто нагръдник е пошит с кърпи, с фино втъкани шарки, специално тъкани за дарове и за хорото. С тях момата се е хващала за момчето - не са имали право да се хващат директно за ръцете.
Елеците са направени от домашно тъкан плат, с естествен цвят, без да е употребявана боя. Работният пояс е бил в по-тъмни цветове (кафяв) , а официалният се е срещал в по-тъмни и по-светли червени цветове. Потурите са като в други краища на страната. Коланите на родопските мъже са широки, защото големият пояс е трябвало да се прикрепи. На колана са се слагали различни мъжки аксесоари.
„Нашият мъж, когато тръгне на работа на нивата, е трябвало да си мушне ножа, а често пъти и оръжието.“, завършват разказа си самодейците.
Екипът ни се раздели с победителите с обещанието да се видим отново и пожеланието да пазим българският дух и традиции живи – те, чрез своите изпълнения и предаването на песенната съкровищница на по-младото поколения, а ние да дадем възможност повече хора у нас и по света да не забравят, че България я има и е жива!